Червеното яйце е символ на Възкресението

Червеното яйце е символ на Възкресението  | StandartNews.com

Императорът повярвал в Спасителя и издал указ за защита на християните

Мария Магдалена го поднесла като дар на Тиберий, за да му разкаже за Христос

На Велики четвъртък се боядисват яйцата, подготвят се и козунаците. Но откъде идват традициите, които спазваме всяка година? Защо палим свещи, защо обикаляме църквата, защо боядисваме яйца, защо минаваме под плащаницата на Разпети петък?

Ето значението на символите на Възкресение Христово.

Първите яйца се боядисват на Велики четвъртък, и то задължително в червено. Защото този цвят е символ на Възкресението Христово.

Древното църковно предание разказва, че Св. Мария Магдалена посетила Италия и намерила случай да се яви пред император Тиберий I. По общоприетия източен обичай му поднесла яйце, боядисано в червено. Казала му: "Христос воскресе!" Скромността на дара не удивила императора, защото той знаел древния обичай на Изтока, практикуван и от юдеите, които в знак на почит поднасяли дар със символично значение. Следвайки този древен обичай и с нечуваните дотогава думи "Христос воскресе!", Мария Магдалена искала да събуди любопитството на подозрителния император. А с разясняването на значението на този дар започнала пламенна проповед за Възкресението и учението на Христос. Тя разказвала на императора за живота, чудесата, разпятието и възкресението на Иисус Христос. Описала и несправедливия съд над Него от озлобените членове на Йерусалимския Синедрион, както и недоглеждането от страна на малодушния римски управител на Юдея Пилат Понтийски, с което предизвикала върху тях гнева на императора.

Според преданието заедно със света Мария Магдалина към Италия се отправили и сестрите на Лазар, който Христос възкреси - Марта и Мария. А Пилат, узнавайки за това и боейки се от изобличение на противозаконните му действия от страна на християните, сам изпратил съобщение на император Тиберий за Иисус Христос, в което свидетелствал за добродетелния му живот, за изцеляването на всякакви болести и недъзи, за възкресяването на мъртви, както и за другите Му велики чудеса.

След такива свидетелства император Тиберий сам повярвал в Спасителя и предложил да Го причислят към римските богове. И когато Римският сенат отхвърлил това предложение, Тиберий с царски указ заплашвал да накаже всеки, който се осмелява да наскърби вярващите в Иисус Христос.

Така Мария Магдалена, заедно с другите християни, накарала езическия управител на Юдея писмено да засвидетелства Христовото Възкресение пред езическия свят.

А християните, като узнали за значението и силата на впечатлението, предизвикано от поднасянето на червено яйце, започнали да подражават на Мария Магдалена, да си подаряват червени яйца и да казват: "Христос воскресе!... Во истину воскресе!..."

Друга предание разказва, че когато Иисус Христос бил разпънат на кръста, враговете му го замеряли със запъртъци. Но по Божията воля, щом развалените яйца се докосвали до тялото му, се превръщали в здрави червени яйца. В чест на това чудо хората започнали да боядисват великденските яйца червени.

На Пасха ние счупваме яйцата едно в друго като символ на счупването на портите адови и победата на живота над смъртта.

Обикаляме храма в петък и в полунощ срещу неделя

Малцина знаят, че църквата се обикаля не само в нощта на Великден, но и на Разпети петък. Обикалянето на църквата в петък срещу събота е процесия, която изразява погребално шествие - спомен за погребението Христово. В древността обикалянето на църквата всъщност е било обикаляне на цялото населено място, включването на всички хора в шествието и отново завръщане в храма. "Това е въвличане на целия църковен народ в богослужението", обяснява столичният свещеник Сава Кокудев.

На следващата вечер - събота, точно в полунощ църквата отново се обикаля. Този път обаче шествието не е траурно, а тържествено, радостно. Празникът обаче ще бъде истински, ако се включим с молитва в цялата среднощна пасхална литургия, която реално ще ни срещне със самия Христос в тайнството на Светото Причастие.

Паленето на свещи е от Стария завет

Свещта, която се пали на Възкресение, символизира небесната светлина. И това, че въпреки страданието и разпятието, ние празнуваме, защото чрез тъгата идва радостта.

Традицията да се палят свещи по време на богослужение или в дома при религиозен празник е предхристиянска. В Стария Завет има многобройни примери, в които се споменава за използването на свещи в богослужението. Това е строго строго регламентирано и в юдейския закон. Християните запазват употребата на свещи в своите богослужения, които имат дълбок символичен характер. В Библията се казва: Бог е светлина. Неугасващият пламък символизира непрестанната молитва към Бога.

Всяка година на Великден в Йерусалим, в храма на Христовото възкресение, слиза благодатният огън с Божествен произход, от който всички вярващи запалват своите свещи. След това той се разнася из повечето православни страни, за да могат хората да получат чрез него Божието благословение.

След Христовото възкресение не само човекът е осветен, но и цялата материя може да бъде освещавана чрез Божията благодат. Оттук произлиза традицията вярващите да вземат елей от запалените кандила пред чудотворни икони или мощи, да помазват с вяра себе си и своите близки и да получават Божията благословия.

Минаваме под масата в знак на скръб и благодарност

На Разпети петък Плащаницата, на която е нарисуван Христос, лежащ в гроба, се изнася в средата на храма. Хората минават под масата, на която е поставена тя, след което се покланят пред големия кръст, символизиращ гроба на Иисус Христос.

Според представите на мнозина минаването под масата се прави за здраве, късмет и опрощаване на греховете. Църквата обаче счита тези тълкувания за неправилни. Християните идват в храма и носят цветя - така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и се покланят на изображението, а след това целуват последователно Христовото тяло, извезано на Плащаницата, Евангелието и кръста и полагат цветята. Навеждат се и преминават под издигнатото място, като по този начин изразяват преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен. Но също и благодарност за изкуплението, дарено от Спасителя. После хората отново се покланят пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват. Свещеникът дава цвете за благословение и духовна утеха - символ на надеждата и вярата, че още малко и гробът ще остане празен, а Христос ще възкръсне. Хората отнасят цветето в дома си и го поставят над иконите, за да напомня очакването на великия ден.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай