София. "Бюджет 2014 прави прекалено плахи стъпки към подобряване на икономическата и социална ситуация в страната, а основните проблеми са загърбени, не са атакувани целенасочено и не се търси тяхното решение", заяви председателят на Института за икономически изследвания към БАН проф. Митко Димитров.
На специална пресконференция днес икономистите проф. Димитров, проф. Гарабед Минасян, проф. Йордан Христосков и проф. Стефан Иванов коментираха проектобюджета за 2014 година.
Бюджет 2014 е по-добър от предишните, но липсват реформи
"В Бюджет 2014 има подобрение, ако го сравняваме с предишните, обърнато е внимание на дълго неглижирани социални въпроси, има и белези за намаление на разходите в администрацията, но основните проблеми, за съжаление, остават", посочи проф. Димитров. Според него дори афишираната като много амбициозна приходна част на новия бюджет "всъщност не представлява нищо ново и явно и това правителство няма намерение да направи достатъчно усилия, за да събере средствата, които може". Липсват нови политики по отношение на укриването на ДДС и проблемите в митниците, откъдето според различни експертни оценки има възможност за между 2 и 3 млрд. лв. несъбрани средства, посочи експертът.
Проф. Митко Димитров заяви, че в проектобюджета липсват и намерения за истинска реформа в сектори, които са свръхфинансирани. Остава проблемът с качеството на услугите, които се предлагат в образование, здравеопазване, полиция и други, които задължително трябва да бъдат преструктурирани и да не представляват „бездънни каци".
Бюджетът не реализира обещанията на управляващите
За проф. д-р Гарабед Минасян бюджетът е „без хъс", защото не се чувства амбиция за истинска воля и усилия за качествена промяна. Според него широко разтръбяваната недосъбираемост на приходите се подобрява символично, като остават неясни аргументите и основанията за очаквания растеж. "Не са материализирани предварителните уверения на премиера Орешарски и финансовия министър Петър Чобанов", категоричен бе той.
„Мислиш го - гениално, хванеш писалката - все още бива, напишеш го - посредствено", афористично описа проекта проф. Минасян.
Социалните плащания растат, но само до нивата от 2009 г.
"Новият бюджет има социални акценти, но в никакъв случай не е социален", категоричен бе и проф. д-р Йордан Христосков. По думите му в него са заложени компенсиращи мерки, но не и различни политики с реален ефект. Компенсира се онова, което беше забавено в последните години, като увеличените обезщетения за отглеждане на малки деца, индексацията на пенсиите и други социални помощи се връщат на старите си нива от 2009 г., каза той.
Доплащанията за социални дейности към най-уязвимите групи от населението са към 400 млн. лева и те няма да помогнат по линия на потреблението или да доведат до растеж, подчерта проф. Христосков. Тези компенсации ще се използват за покриване на стари борчове, на дълго отлагани покупки и не са доходи, които ще доведат до по-достоен живот и оживление на икономиката, смята икономистът.
Най-големите проблеми - невнесени осигуровки и централизация
Той настоя, че е крайно време да се разкрие размерът на укритите осигурителни вноски, при положение, че дори установените от НАП не се събират. „Нямаме официално число колко са просрочените задължения, чуват се най-различни суми от 500 000 млн. лв. до 1,5 млрд. лв. Никъде няма официална информация", заяви експертът и се обяви за въвеждане на наказателна отговорност за укриване на осигурителни вноски в големи размери.
Христосков отбеляза, че предишните управляващи не са приели подобна мярка, а сега я предлагат в ролята на опозиция, и нарече това парадокс.
Той определи министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов като много голям специалист, който има воля и характер да се справи с необходимите реформи, но е блокиран.
„Добрите новини в този бюджет са твърде малко, а действията в обратна посока присъстват и не виждам как 2014 година ще бъде по-добра както от фискална, така и от социална гледна точка", смята икономистът.
"Липсва промяна и в отношенията между централната изпълнителна власт и общините", подчерта проф. д-р Стефан Иванов. За пореден път той разкритикува отказа и на това правителство да децентрализира публичните финанси. Той изказа неодобрение и към алтернативните бюджети, предлагани от Института за пазарна икономика. „Най-хубавото в тях е, че никой не ги изпълнява, защото това би означавало да затворим държавата", коментира проф. Иванов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
