Известният познавач на Сърбия и българо-сръбските връзки Пламен Матеев неотдавна получи награта "Почетен гражданин на Кралево". Работил преди години като търговски представител на България в западната ни съседка, дипломатът и до днес продължава с цялата си енергия и компетентност да съдейства за равитието на двустранните връзки в туризма и културата. Престижната награда се връчва от Скупщината на града на сръбски граждани и институции, допринесли за развитието и престиж на Кралево. Досега такава награда, която получи Пламен Матеев не е давана на българин.
- Г-н Матеев, как възприемате наградата, която досега не е давана на българин, въпреки че и други наши сънародници имат връзки с Кралево? На Вас тя за какво конкретно Ви се присъжда?
- Присъждането на наградата всъщност е морален и граждански жест, признание за принос за развитието на връзките на Кралево с България, за популяризиране на този хубав и с богата история сръбски град.
- На Вас специално за какво е дава тази безпрецедентна за българин висока награда?
- През годините от 1999 г. насам, откакто съм имал възможността да живея, да работя и да посещавам различни сръбски градове и места, моята мисия е да свързвам хората от двете страни на границата ни, да им предоставям възможности да общуват на различни нива – културни, спортни, икономически и търговски, църковни и духовни. Предприех лични инициативи - побратимих 13 общини от двете страни и те имат своите плодове до днес.
- Подпомаган ли сте в тази похвална дейност от някакви институции и организации?
- Всичко върша без някакви инструкции откъдето и да е, без лична корист. С желание се посветих на тази мисия, като сериозно осъзнавам ролята си в тази посока. Така с годините успях да опозная различни градове и общности в Сърбия, много хора, творци и съзидатели. Запознах се с историята на Кралево и реших, че много подходящо ще бъде старопрелстолният ни град Велико Търново да бъде свързан с духовните, културните, образователните, бизнес и други общности на Кралево, защото имат общи исторически корени в миналото ни като градове от двете ни държави.
- Данните от увеличаващите се туристически потоци от Сърбия към България и обратно през последните години показват, че наистина си е струвало да се работи за разкриването на потенциала за сътрудничество в тази област.
- Да. Днес няма кътче в сръбската част на Стара планина, където през свободните си дни да не отидат на екскурзия или почивка наши граждани и да се сдружават с домакините, които запазиха типичната си гостоприемност, богатите си трапези и умението да създават невероятна атмосфера за общуване. Ето така историческите наслоения постепенно започнаха да се стопяват – чрез общуването между хората, а това е невероятно богатство.
- Има обаче и изключения от тази позитивна тенденция?
- В някои политически кръгове и в двете страни още личи робуването на старите клики и реторики. Търси се „Великото" у двата народа и т.н., но с времето и чрез глобализирането на връзките, тези амбиции се стопяват, размиват се.
- Да се върнем пак към Кралево, което е типичен пример за градене на прекрасни културни и религиозни връзки. Каква роля играе този хубав град в историята на отношенията между България и Сърбия?
- Кралево е исторически град. Близо до него се намира манастирът Жича, а на известно разстояние са и манастирите Любостиня и Студеница. От тези места са тръгнали по своите църковно-духовни пътища редица известни сръбски личности. В Любостиня се намират мощите на княгиня Милица, съпруга на загиналия в битката в Косово Цар Лазар. Градът през годините се развива като индустриален център в Централна Сърбия. Той е важен и транспортен център, притежава много добра логистична позиция – през неговата територия преминават няколко важни пътища – от Ниш за Чачак, от Кралево за Белград, от Крагуевац за гр. Рашка, ж.п линията – Димитровград-Ниш-Тръстеник-Кралево-Чачак и това само по себе си го прави уникален.
- Моите впечатления са, че и природата в града и около него също е уникална.
- Да. В Сърбия само има два града, изградени на две реки. Това са Белград със Сава и Дунав и Кралево с Ибър и Морава. В околностите на Кралево има тучни ливади, богата обработваема земя, окръгът се слави с невероятни овощни насаждения, съществуват много частни ферми за отглеждане за животни и на зеленчуци, горски плодове и др. В квартал "Рибница" живеят много български фамилии, изселили се през годините на Втората световна война от Западните покрайнини – обикновено това си били строители, животновъди и селски работници, учители, а сега са инженери и изобретатели в този край.
- В миналото какви са били връзките на Кралево с България?
- В миналото Кралево има своя дан чрез Св.Сава за развитието на отлични отношения между Кралство Сърбия и Второто българско царство. Цар Иван Асен Втори е дал своята дъщеря Белослава, омъжена около 1233 г. за сръбския крал Стефан Владислав Първи. Династиите се сродяват в името на двустранния мир. Наградата всеки път се присъжда именно на празника на Кралево - „Кральевдан" на 7 октомври. Той е приет като официален след Втората световна война в чест на всички сръбски крале, които са ръкоположени в близкия манастир Жича. Там е и лятната резиденция на сръбските православни патриарси.
- Бихте ли обяснили каква е връзката между Св. Сава и този манастир?
- От манастира Жича е потеглил в своя монашески път Св.Сава /Растко Неманич от династията Неманичи/ към Атон и е престоял там дълги години в Хилендарския манастир, а по-късно е принесъл важната писмена вест от Великата порта в двора на българския цар Иван Асен Втори, с която е предоставена автокефалност на Българската православна църква. В негова чест и за благодарност, след кончината му в Търново, Иван Асен Втори го погребва в църквата „Св. 40 мъченици" с големи почести. По-късно мощите на Св. Сава са върнати на неговите наследници и сега се намират в манастира Милешево в Западна Сърбия.
- Споменахте, че през 13 век дъщерята на българския цар Иван Асен Втори се омъжва за сръбския крал Стефан Владислав. Какви други монархически връзки от миналото обвързват двете държави?
- Друг интересен момент в нашата обща история е бракът на Стефан Урош V, роден около 1336 г. и единствен син на цар Стефан Душан и съпругата му Елена Българска, сестра на българския цар Иван Александър. Тези исторически дадености от средните векове с нашите царски династии, показват нивото на тогавашната дипломация чрез бракове да се затвърди мир и добросъседство между нашите две държави.
- Вие познавате добре всяко кътче на Сърбия. Сигурно читателите на "Стандарт" ще се заинтересуват къде да се насочат на туризъм в западната ни съседка, освен към Пирот за пазаруване на качествени храни и напитки.
- В Сърбия вече има много популярни места за туристически посещения, които много наши туристи познават. Не можем да изброим всичките, но ще насоча вниманието към някои важни дестинации, освен тези, които нашенци често посещават близо до нашата граница. Това са градовете Сомбор, Суботица и близкото езеро Палич с богата туристическа база, Нови Сад с крепостта Петроварадин и салашите /чифлиците/ около него, планинския курорт Златибор и близките до него Златник, Тара, Дървен град на режисьора Костурица, Върнячка баня, крепоста Голубац и туристическия център „Лепенски вир" - и двата се намират на река Дунав. И още много други места. За любителите на джаза – не бива да се пропуснат изживяванията на редица концертни вечери в „Нишвил", а за рокаджиите - в град Заечар. В нишкия джазов фестивал са участвали редица наши изпълнители като Теодоси Спасов, Йелдъз Ибрахимова и др. Рокерите на двете ни страни имат много яки дружинки. Често може да ги видите в общи ята по сръбските и нашите места - в екологични акции или за подпомагане на бедни деца и сирачета от двете страни на границата.
- Туристите винаги се интересуват от напитките и храната в страната, която посещават. Какво бихте препоръчали на българите, които възнамеряват да посетят Сърбия?
- Сръбската кухня е пребогата на ястия и напитки, от местен произход и повлияни от чужди места. Чудесните специалитети на скара, съчетани с местни плодови ракии и вина, но поднесени на различни празници в страната, които са посветени на местни продукти като Лесковачки роштиль /скара/, Купусиада /празник на зелевите продукти/, Пасулияда /празник на боба/, празник на Сушеницата /изсушени месни спрециалитети/, Беломужиада /млечен продукт наречен Бел муж/, Пегланата кобасица /суджуците/ и други придават невероятна атмосфера.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
