75 паметника прославят Хаджи Димитър и Караджата

75 паметника прославят Хаджи Димитър и Караджата | StandartNews.com

Забравен е монументът в Карапановата кория, до него няма дори пътечка, казва д-р Чавдар Ангелов, директор на Националния паметник-музей "Шипка-Бузлуджа",  подготвя книга за паметниците у нас, свързани с четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа


- Г-н Ангелов, как се роди идеята за книга, посветена на паметниците, свързани с четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа?
- Едно от основанията бе липсата на подобно издание, а конкретният повод - 150 години от организирането, бойния път и подвига на четата на Хаджията и Караджата, която тази година отбелязвяме.
- Какво ще представлява книгата?
- Това ще бъде албум с богата илюстрация и информация за паметниците. Той ще бъде разделен условно на 4 четири части. В първата част ще бъдат паметниците, маркиращи бойния път на четата от с. Вардим, Янково гърло и последното паметно сражение на връх Бузлуджа. Втората и третата част са посветени на двамата войводи, а в последната са паметниците, посветени на четници.
- На какъв етап е издаването на албума?
- Първоначално планирахме да излезе в средата на юли за възпоменанието, което всяка година организираме в памет на последното сражение на четата на връх Бузлуджа, но организационни причини забавиха издаването. Надявам се обаче до края на тази година да го представим първо на казанлъшката общественост, а след това и в страната.
- Освен вашия музей, кои институции бяха ангажирани с проучването и събирането на материалите?
- Ползвахме помощта и съдействието на много широк кръг държавни институции - областни управители, кметове, общественици, колеги от регионалните исторически музеи - за да установим какви паметници и кога са изградени в съответите области. Потърсихме и получихме съдействие и от МВнР, за да разберем има ли такива паметници в други страни.
- Има ли наистина?
- Има

една паметна плоча в румънския град Тулча

- на къщата, в която е живял Стефан Караджа.
- Според досегаешните ви проучвания, колко са общо паметниците, посветени на двамата войводи и четата им?
- Към момента сме установили 75 паметници, паметни плочи и други възпоменателни знаци, посветени на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и четатата им. Половината от тях са на войводите - 26 на Караджата и 11 на Хаджията.
- Как си обяснявате тази своебразна разлика в оценката на двамата войводи?
- Тяхното величие и подвигът им едва ли можем да измерваме с броя на паметниците. Обяснението е много простичко: по-голямата част от паметницита на Караджата са издигнати в Североизточна България, на територията на днешна Добруджа. Както е известно, дълго време се е смятало, че Стефан Караджа е роден в Тулча, че е добруджанец. Поради тази причина като знаково име, свързано с революционните борби на българския народ и неговото Освобождение от турско робство, особено след края на Първата световна война, Южна и Севрна Добруджа са окупирани от Румъния, създадената Добруджанска революционна организация в този край избира за свой идол и патрон именно Караджата, за да повдигне духа на населението тук. Това обяснява защо на територията на днешна Добруджа има толкова паметници на Караджата.
- Кой е най-старият паметник във времето?
- Това един

каменен кръст, доста впечталяващ, издигнат в памет на Караджата през 1895 г. от сестра му

Търна в родното му село Стефан Караджово. Последният монумент пак е посветен на Стефан Караджа. Открит е през 2015 г. в с. Факия, община Средец - родното място на майка му. Прави впечатление, че значителна група паметници са издигнати до 9 септември 1944 г. Друга по-малка група са направени около отбелязването на 100-годишнината от организирането, похода и подвига на четата през 1968 г. Има и немалка част, издигнати в по-ново време - след 1990 г.
- Известно ли е кои са авторите на най-известните монументи на войводите и на подвига на четата?
- Нашето желание е да дадем пълна информация за авторите на тези паметници, тъй като голяма част от тях са сред най-известните български творци. Но точно тук, колкото и да е странно, срещаме известгни затруднения. Така и

не можем да разберем кой е автор на паметника на хаджи Димитър в едноименния столичен квартал

и коя година е открит. Така че имаме още немалко работа по уточняване и попълване на празноти в нашите проучвания. Разбира се, ние нямаме претенциите, че ще изчерпим темата напълно.
- Има ли подобни изследвания в българската историография?
- Подобни проучвания и албуми има за паметниците, посветени на иконите в нашата революционна борба - Васил Левски и Христо Ботев. Когато и нашето издание стане факт, ще се очертае по-пълно географията на нашата памет като народ за великите българи. Прави впечатление например, че паметници на Хаджията и Караджата има само в 15 административни области на България. Има цели региони, като например Видин, Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Търговище, Разград, в които няма паметници на войводите.
- С какви средства са изградени монументите? Не е тайна, че и в днешно време много паметниците се вдигат с лептата на родолюбиви българи.
- В основата на изграждането на повечето паметници стои българската държава. Но инициативата - и тогава, и сега, е била наистина не родлюбиви люде.
- Натъкнахте ли се на някои неизвестни или по-малко познати факти за живота и подвига на двамата войводи и четата?
- Освен богатия снимков материал, немалка част наистина малко познати фотографии, се натъкнахме и на редица любопитни факти. Информацията е доста обширна и разнообразна и тепърва ще я обобщаваме, но всичко интересно ще стане публично достояние. По време на нашата обиколка из страната, която продължи 4 месеца, се срещнахме както с колеги - професионални историци, така и с представители на местната власт, областни управители, кметове, общественици, обикновени хора. Направи ни впечатление, че навсякъде, независимо дали четата е преминавала в този край или не,

хората изпитваха нескрита гордост

че тяхното населено място е свързано по някакъв начин с тези велики българи.
- Какво е състоянието на тези паметници? Не е тайна, че има монументи, които са изоставени.
- Това е другата ни основна цел - да обърнем внимание на състоянието и обгрижването на паметниците от потомците, не само на Хаджи Димитър и Караджата, но въобще. Тези, които се намират в населените места, се поддържат. Но паметниците, които са издигнати по бойния път на четата, имат нужда от доста по-сериозни грижи. И според мен причината не е толкова в нежеланието на местните хора да го направят. Тук опираме до една по-цялостна политика към опазване на културно-историческата ни памет въобще. Не само назад във времето, но и в наши дни. Не нормално, например, един паметник като този в Карапановата кория, където четата води второто си сражение с турците, буквално да е забравен. До него няма дори пътечка, не говорим за асфалт или макадам. Няма защо да се убеждаваме, че не това е начинът да възпитаваме, да издигаме националното самочувстие у младото поколение, а у всеки българин.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай