10-те типа съседи

10-те типа съседи

10-те типа съседи | StandartNews.com

10-те типа съседи
Както и родителите, човек не може да избира съседа си. Иначе големите градове нямаше да са такива, каквито са, а щяхме да живеем в малки, спретнати къщурки с по една или две липи отпред (зависи от финансите). И нямаше да ни се налага всеки ден да се сблъскваме, буквално, с типове, каквито не харесваме, или не искаме да бъдем, или пък на които завиждаме. Съседът е истинска напаст и за секунди може да преобърне духовния ти мир, да те изкара от равновесие, а след това да си го изкараш на жената. Ето кои са 10-те кофти типажи, които по всяка вероятност населяват твоя вход.

Всезнайкото
Преминал е 30-те, дори 40-те (някои закъсняват с развитието), но още не се е редил за пенсия. По-често е със средно образование, защото повечето висшисти не парадират излишно с умствения си багаж. Той знае всичко и не се интересува много от мнението на другите. Във всеки един момент може да ти съобщи какво точно си сбъркал в живота си, а после да ти даде насока (ей така, докато се разминавате във входа), какво да направиш. На събранията на входа взима думата по всички въпроси, постоянно дава съвети и заради него сбирките се проточват с часове. После ходи обяснявай на жената, че не си бил 3 часа при някоя друга.

Темерутът
От най-опасните. За разлика от всезнайкото, по-често мълчи. Казваш му нещо, гледа те като теле в железница. Опипваш почвата като подхващаш друга тема - телето пораства и само измучава. Нищо не може да наруши душевното му спокойствие. Дори асансьорът да я спрял и темерутът да живее на десетия етаж, кротко ще тръгне нагоре с двете пазарски чанти, които е напълнил до пръсване по бележката, написана от злата му жена. Тя е креслива, със злобен поглед и на моменти си мислиш, че е основен виновник този човек тъй здраво да се е запечатал в себе си. Може би едно време е бил веселяк, забавно момче, душата на компанията...? Никога няма да разбереш...

Майсторът
Знае се, че българинът е майстор по всичко. Я от немотия, я да се докаже пред булката. Все тая. Важното е, че има две ръце, с които еднакво добре върти гаечния ключ, отвертката, водопроводния ключ, може да сменя електрическата инсталация, да боядисва тавани, стени, подове, да слага плочки, да реди фаянс, да монтира гардероби, да поправя колата си и тази на съседката. Абе, с една дума - да прави всичко. Само му се чудя на този, като може толкова много неща, що не ги работи за пари, а обикновено си седи в къщи и само чука по стените или пуска бормашината... За него няма нищо по-приятно от това, да е напекло едно хубаво лято, и на 40 градуса в жегите, да легне под колата и цял ден само краката му да се подават навън. Подозираш, че отдавна няма какво да оправя, но просто му е приятно.

Любовчията
От този спасение няма. Ден и нощ, по два пъти на ден, по три пъти на нощ. Тряс, прас... Няма нищо лошо в секса, но това вече прилича на побой. През няколко часа входната му врата се отваря и затваря. И се започва. Почти нищо не чувам, защото съм си сложил тапите за уши, които си взех на едно състезание от Формула 1 в чужбина. А вляво си е истинска гонка. За издръжливост. Веднъж излязох от апартамента и вратата вляво се отвори. Оттам изскочиха двама, единият си оправяше дюкяна. Ясно, важното е любов да има.

Музикантът
Нямам нищо против музиката. Напротив - смятам, че подобно на книгата, тя облагородява. Имам против онзи тъп, нещастен, пъпчив двадесет и няколко годишен идиот, който не спира да дрънка на пианото си, дори посред нощ! Няма ли обаче някой, който да се смили над него, а и над мен, и да му каже, че след като 3 години вече не се е научил три ноти да върже една след друга, да се захваща с нещо, за което ръцете не му трябват? Че музикант къща не храни е ясно, но кога най-сетне ще прибавят "подлудява съседите" към поговорката? Макар че можеше и да е по-зле: ами ако беше записал цигулка? Човек трябва да е благодарен на нещастието, което го сполетява.

Досадникът
Дебне от засада. Тъкмо когато бързаш за работа, той някак си успява да ти препречи пътя и започва да ти говори някакви работи, които хич, ама хич, не те интересуват. И ако се направиш на безразличен, подхваща друга болна, за него, (а скоро и за теб, не се спря тоя) тема. Не знаеш какво да направиш - ако го отрежеш, ще се сопне и на следващия ден ще те атакува още по-яростно. Ако започнеш да кимаш в знак на съгласие, се изправяш пред сигурната опасност днес да го пишеш дъждовен. Има някаква рядка способност, винаги когато поемеш дъх да кажеш "Хайде, чао", да успее да те прекъсне и да не ти даде шанса да си тръгнеш. А как пък все като минаваш покрай вратата му, отваря точно в този момент? Виси на шпионката, как...

Фитнес маниакът
Яки бицепси, трицепси, огромни рамене, дебел врат и мозък с големината на топче за тенис на маса. Винаги задъхан, забързан и запотен. Носи по два сака, нищо не казва, само си тананика и усмихва. Сигурно си мисли, че ще живее двеста години, и като София, ще расте, но не старее. А е и още по-сигурен, че мацките ще му се лепят като мухи на мед. Лошата новина е, че има един етап, след който вече почваш да отблъскваш противоположния пол. И той отдавна, отдавна го е минал. Освен това - коя ще е тая, дето ще иска да вземе човек, който яде по 6 пъти дневно, блъска по 20 пържоли и 30 яйца седмично? Няма изхранване това туловище.

Старчето
Типичната пенсия. Винаги се сблъскваш с него - на тръгване за работа, на връщане. Имам чувството, че не живее над нас, а в някоя ниша във входа, за която не знам. Спира те и започва да се оплаква - чистачката не знае как се хваща метлата, портиерът не сменя крушките по етажите, няма кой да викне асансьорния техник. Парите за входа пък трябвало да се събират по банков път, защото така било в Германия, където, всъщност, старчето живее по-голямата част от годината, при децата си. Те пък го пращат от време на време на санаториум тук. А той има само няколко месеца, за да обобщи и предаде на всички разбиранията си за живота.

Изрядният
Винаги добре облечен, гладко обръснат, сресан, дори гелосан. Рядко го срещаш, защото сигурно излиза доста по-рано от теб за работа. Когато обаче се засечете, винаги ще намери нещо по дрехите ти, от което носът му се сбръчква - я някой дълъг рус косъм, я някоя друга прашинка, я някое петънце, не дай си Боже. Дори съвсем изрядната ти съпруга не може да ги види тия работи. Недай си боже да го поканиш у вас. Критичният му поглед зорко започва да кръжи из стаите, и ако можеш да влезеш в главата му, ще видиш как като компютър, бързо и точно, регистрира всеки малък дефект. Мнението му за теб е особено ниско: ти все пак не чистиш четири пъти дневно и си позволил да оставиш едно леко петънце кафе на покривката.

Купонджията
Вечният веселяк в блока. Неосъждан и ерген, сто процента. Няма петък, няма събота, няма неделя. Купонът е на макс, до ранни зори.
Пристигат двама, трима, десетина, двайсетина приятелчета и приятелки. Чудя се къде ги побира, как плаща за масрафа и как на следващата сутрин, докато заедно изхвърляме боклука, е свеж като краставичка, а моите очи са като след 12-рундов мач с Кобрата. Изглежда от тренинга. Тайно му завиждам, но всеки опит да живея като него се е провалял още в зародиш.
Кофти е обаче, когато купонджията се задейства в синхрон с музиканта. Звуците от тежък бийт на долния етаж се смесват с разстроено пиано на горния. В такива моменти оценяваш старчето, всезнайкото, фитнес маниака - а и дори жена си.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай