Всеки трети си почива след университета

Всеки трети си почива след университета | StandartNews.com

Никой не гледа дипломата, филолози стават IT спецове в частни академии

Всеки трети младеж, запитан какво ще прави след университета, заявява, че ще си почине. Това става ясно от проучване на Българска стопанска камара, съобщи нейният експерт Томчо Томов. Изследването е целяло да разбере какви са основните проблеми при подбора на персонал и къде се разминават очакванията на студенти и работодатели.

Тъй като младежите дават повече от един отговор, сборът от резултатите на въпроса "Накъде след университета?" надхвърля 100%. Всеки трети от запитаните е заявил, че ще се опита да си потърси работа, но само в чужбина. 60% смятат да завършат магистратура и едва всеки четвърти е готов да работи на всяка цена каквото и да е. Подходът, чрез който младите търсят работа обаче, също е доста побългарен. За 70% от тях източник на информация за свободни работни места са близки и роднини. Повечето от тях предпочитат да не контактуват пряко с работодатели, а някой от роднините или комшия да ги препоръча на новото работно място. Едва половината анкетирани се опитват да влязат в пряк контакт с фирмите, а 35% четат обяви за свободни работни места. Само 2% от всички обаче са запознати с изискванията на работодателите към тях. 30% твърдят, че ги познават отчасти, а останалите нямат абсолютно никаква представа какво ще се иска от тях на работното място. Според Томов огромен проблем е това как младите се държат на интервю с работодател и как пишат CV-та и мотивационни писма. Само 3 от всеки 100 автобиографии на млади висшисти са грамотно написани, а при завършилите само гимназия положението е още по-зле, разказа експертът.

60% от новоназначените младежи напускат работа още през първите 6 месеца. Един от големите им проблеми там е адаптацията, способността да вземат решения и липсата на практически умения. Много от тях нямали и способността да мислят аналитично, да правят анализи и прогнози. Доста от шефовете вече поставяли и изисквания за втори език - 80% от работодателите са го посочили в анкетата. Някои настояват и за трети. Повечето от тях искат и гъвкавост от младите хора, включително и умение да доучват това, което не знаят. Само 10% имат нагласа за преквалификация, а всъщност на около 95% им се налага да участват в допълнителни и продължаващи обучения веднага. Изследване на камарата показва, че въпреки нагласата на българина, че "висшето е за цял живот", в новите условия знанията, добити в университета, остаряват за две до пет години след дипломирането. Най-бързо това става в IT сектора, където практически се налага да опресняваш наученото веднага след като завършиш. Любопитното в този сектор, както и в туризма, е, че работодателите вече гледат не толкова дипломата, колкото знанията, като правят специални изпити, чрез които проверяват нивото на кандидатите. Те са създали и частни академии, в които можеш да научиш най-нужното за професията практически за три месеца и да започнеш работа. Само в сферата на високите технологии има четири такива академии, като в тях се преквалифицират и много младежи от хуманитарни специалности, каза Томов. Вече въобще не е рядкост филолог да стане IT специалист след курсове в подобна институция, разказа той. В туризма тези академии са три, има и една в областта на аутсорсинга. Според Томов фирмите се решават да финансират свои академии, вместо да разчитат на държавните университети, защото 60% от тях не могат да намерят нужните хора за конкретна работа въпреки високата безработица. На финала на тези обучения младежите получават сертификати, а 30-40% от тях започват работа веднага в същите тези фирми.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай