След часовете Христов играе футбол и баскетбол с децата
Учителската професия открила Даниел Христов на телефон *88. Преподавателят по география и икономика, когото учениците на 22 СОУ избраха за любим учител, работел там след завършването си. "Преди това ме поканиха да преподавам в друго училище и известно време съвместявах двете неща. След това реших, че ще изкарвам пари и ще правя кариера в телекома", разказва той.
Един ден от милионите абонати на МТел му се обадила точно учителката, която му била ментор по време на педагогическия стаж. Вече била заместник-директор на 22 СОУ и след като разбрала кой е от другата страна на линията, му предложила да започне работа като учител при тях. Днес Даниел има вече 10 г. стаж и твърди, че високият емоционален заряд, който получава от учениците, не може да бъде открит никъде другаде. "Дори и да работя за двойно по-висока заплата нищо няма да ми замени удовлетворението което виждам в края на урока, когато учениците не искат часът да свърши. Да работиш с млади хора действително е много зареждащо, няма го стреса от предишното ми работно място", разказва той.
Когато започвал работа, все още само се говорело за навлизането на мултимедията в училище като част от преподаването. В зародиш била и идеята държавата да закупи лаптопи на школата, за да може в уроците най-сетне да навлезе XXI век. Христов не искал да чака новите технологии да стигнат до училището и затова сам си купил лаптоп. Когато искал да онагледи разказваното или да покаже на учениците снимки от местата, за които им говори, обикалял с лаптопа между чиновете, така че всички да ги видят. "Сигурно съм бил интересна картинка, обикаляйки между редиците", смее се той. "Не съм забравил времето, когато бях ученик и колко безинтересно ми преподаваха. Затова се старая да правя уроците си интересни", разказва учителят.
Преподава предимно чрез презентации и е качил всички изнесени уроци заедно със снимки на Фейсбук страница, направена от него -"География Христов". "Провокира ме сайтът "Уча се", който стана платен, макар и на символични цени. Затова реших да кача моите уроци, така че всеки ученик да може да ги ползва".
Иначе не е приятел с учениците си в социалните мрежи. "Спортувам с тях, играем футбол и баскетбол след часовете, но смятам, че трябва да спазваме дистанция. Не да сме приятели. Те имат нужда от ментор, от водач, от човек, който да им вдъхва респект, да задава правилата. Това е и грешката на много от младите колеги - че с влизането в класната стая опитват да се сприятелят с учениците. Не след дълго вече ги възприемат като "част от тайфата".
Не е добре нито за учениците, нито за самите преподаватели", разказва Даниел. На шега разказва, че респект вдъхва и географската му показалка, която учениците, кой знае защо, наричат "пръчката". "Нито веднъж не съм си позволил да ударя ученик, но ударя ли по чина, звукът дава ефект смее се той.
Твърди, че ниската учителска заплата не му тежи, а и донякъде е заблуда. "Заплатата не е голяма, но все пак ние, учителите, работим почти на половин работен ден", разказва педагогът. Самият той съвместява преподаването в 22 СОУ с учителстване на още две места. Твърди обаче, че нито една по-висока заплата не би заменила онова незаплатимо с пари нещо, което може да му даде само класната стая.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
