Учител 24 часа в денонощието

Учител 24 часа в денонощието | StandartNews.com

Живко Русев от Димитровград обучава учениците си и извън клас

Да бъдеш учител в днешна България, при това отдаден от сърце на професията, е задача трудна, но не и невъзможна. Доказва го един преподавател от Димитровград. Живко Русев организира занимания по български език и литература в извънучебно време и то безвъзмездно за учениците си. С личния си проект, който е нарекъл "Успяваме заедно", той иска да помогне на тийнейджърите да доусвоят учебния материал и да наваксат пропуснатото. И го прави вече няколко години, а учениците и техните родители не пестят добрите си думи за него.

Идеята за безвъзмездните уроци по наваксване с материала за учениците хрумва на Русев, след като в Държавен вестник обнародват решението за задължителни държавни зрелостни изпити. Първоначално той започва с провеждането на "пробни матури" по български език и литература на възпитаниците си в почивните дни. Учениците откликват на идеята на Русев и пробните матури стават традиция в извънучебно време. Впоследствие идеята "Успяваме заедно" се съчетава и с общонационалния проект УСПЕХ (Училище за себеутвърждаване и пътища към европейски хоризонти), започват и

други полезни и интересни извънкласни дейности

създаване на уебсайт, фотографски изложби, списване на училищния вестник, заснемане филми за училището и за Любен Каравелов. "И след спечелване на първи места в два областни форума за извънкласни дейности самите ученици приеха определението "успяваме заедно". А по-нататък - освен зрелостни тестове го свързах и с някаква допълнителна подготовка преди всичко по български език, с чисто практическа насоченост. Използвайки различни източници, започнах разработването на нарочно помагало, но поради здравословни причини не съм успял все още да го довърша. Надявам се, че ще започнем работа с него от началото на следващата учебна година с дванайсетокласниците ми", разказва димитровградският учител. По думите му и преди, и в днешно време да си учител е нещо много хубаво. "Разбира се, днес е по-различно, защото светът се развива много динамично и трябва непрестанно "сверяване на часовника". Доколко това се постига, е съвсем индивидуален проблем за всеки учител.

Но е наистина хубава професия. Съзнателно избягвам клишета като "призвание", "мисия", "посветенчество" и така нататък", казва той. Неговият прадядо е бил земеделски кмет дълги години на ямболското село Симеоново още преди 9.IХ.1944 г., "книжен човек" и ктитор на черквата. "На село ми беше интересно като дете, защото имаше чували с годишници на различни списания от 20-те и 30-те години, няколко библии и много книги, учебници от ученическите години на покойния ми баща. Било ми е наистина интересно да чета нещо различно от това, което е в училище. 11 май и 24 май винаги са били различни в съзнанието ми, защото са се отбелязвали по различен начин и у дома, и в средите, в които съм израснал. Не мога да кажа категорично кое е надделявало, както и не мога да дам оценка как се тачи днес този уникален и най-български празник. Във всеки случай манифестащината никога не съм харесвал и ако трябва да правя някакво сравнение за отношението "вчера" и "днес", може би има нехаресване именно заради празнуването под строй, смята Русев.

Той искрено заявява, че не се вълнува много от това, че има хора, които не уважават учителите. Той е убеден, че уважението е следствие преди всичко на самоуважението. "А не ме вълнува твърде, че имало и неуважаващи учителите, защото не са и длъжни. Достатъчно е да полагаме грижи в подпомагане на децата си - учениците, да откриват себе си. Да способстваме за израстването им като добри хора. Успеем ли поне малко - идва доверието, което младите хора започват да изпитват. Уважението пък след това май се появява някак от само себе си", казва Русев. От първия си учебен час той е гимназиален учител. Затова споделя, че професията му носи преди всичко "усещане за тийнейджърска ведрост", защото е много хубаво да си всеки ден с млади хора. Той не е от учителите, които налагат диктат за задължително четене. Не го е правил и със собствените си деца - момче и момиче.

"Има четящи деца, има и чатещи. У някои се събужда любопитството към определен автор, когато нещо от него им хареса. И започват да търсят нови и нови творби. Не мога да обобщавам, но имам наблюдения за проявен интерес към български автори у доста от децата си, при това извън задължителната учебна програма. Както и към чужди автори", споделя димитровградският учител. Той винаги е избягвал думата "трябва" в работата си с учениците, защото според него тя инстинктивно поражда въпроса "Защо?" и води до съпротива от тяхна страна. "Старая се да им говоря на български език и се опитвам да им подсказвам колко е добре да могат свободно да изразяват себе си, опознавайки възможностите на езика.

Опитвам се да събуждам любопитството и мисленето им

защото в процеса на израстването си те сами осъзнават кое точно "трябва" и си обясняват защо", споделя той.
Отношението му към преписвачите обаче е принципно. "Но търся начини да разберат, че е преди всичко нелепо да се опитват да лъжат. Преди време използвах специални огледални очила, които бяха кръстени от учениците "цайсите за писмени работи". Смятам, че не е необходимо да се нагрубяват учениците, и игровият модел върши добра работа, достатъчно е дори и само да им се отнеме "пищовът", а в някой следващ час да опитат отново, но вече със собствени усилия", казва Русев. Ако можеше да върне времето назад, той отново би избрал професията на учител.

"От позицията на изминалото време в училище вече знам за себе си, че това е моята професия", категоричен е главният учител в СОУ "Любен Каравелов". По отношение на родното образование учителят смята, че са нужни много, но реални промени. "Това е само личното ми мнение, но най-напред трябва да се започне от целенасочени инвестиции в материалното и техническото модернизиране. Търсене на нови форми и методи за обучение. Ясна визия за всичките етапи на образованието като основен приоритет, но не само "на най-високо ниво", а от цялото общество. Можем да продължим още много, но нека спрем дотук", отсича той и допълва, че младите умове можем да задържим в България само с реални действия извън политическото говорене.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай