Дуалното обучение да тръгне в повече училища, настояват школските шефове
Дуалното обучение няма да има ефект, докато върви само в две или три пилотни училища. То трябва да тръгне в няколко школа от всяко отделно професионално направление, за да се проследи как се развива. За това настояват директорите на професионалните гимназии, които очакват държавата да стартира този проект и при тях.
Темата как училища и университети готвят кадри за бизнеса и къде да бъдат намерени пресечни точки, за да не обучаваме безработни с дипломи, ще бъде обсъдена на Втората национална дискусия "Да! На българската икономика", организирана от вестник "Стандарт" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/. Тя ще се проведе на 7 май в Панагюрище. Във форума ще участват вицепремиерът Ивайло Калфин, министрите на образованието Тодор Танев и на енергетиката Теменужка Петкова. По време на дискусията ще бъде представен пилотен проект за дуално обучение в професионалната гимназия в града, финансиран от швейцарския фонд. Той ще стартира през 2015-16 учебна година.
Много от училищните директори продължават да питат защо дуалното обучение тръгва само в няколко училища.
"Ние имаме модулно обучение, което може да се разглежда като стъпка към дуалното. Затова се надявахме да сме още сред първите училища, които ще бъдат включени", казва директорът на софийската професионална гимназия по транспорт "Макгахан" Антония Гаврилова. Според нея един от проблемите е и нормативната база, която трябва да бъде променена. "Един ученик на дуално обучение трябва да има трудов договор. В същото време той се води и в училище. Не е регламентирана отговорността на училището и работодателя във всеки един момент", посочва тя. Според нея една от причините за разминаването между бизнеса и професионалните училища са и финансовите затруднения на бизнеса, който не иска да инвестира в подготовка на кадри, защото не вижда дългосрочния мултипликационен ефект от подобно нещо. Същия проблем изтъква и Таньо Стойчев, директор на гимназия по транспорт и енергетика "Хенри Форд" в София. Според него бизнесът "не бива да бъде толкова капризен към продукта, който не е поръчал и за който не е платил". Той очаква фирмите да поемат по-сериозен финансов ангажимент и към обучението, и към подготовката на съвременните учебни програми и стандарти, защото "в противен случай ще продължим да обучаваме с техника на 40 години". По неговите думи за специалностите, които въвежда, училището среща по-често подкрепа от бизнеса, в който има европейско участие. Таньо Стойчев вижда и друг проблем - недофинансиране от страна на държавата на подготовката по определени професии. Заради недостигащите средства за тях професионалните гимназии нямат мотивация да обявяват прием.
Искат промени в Закона за висше образование
Ректорът на Техническия университет в София проф. Георги Михов смята, че са нужни промени в Закона за висшето образование, които да дадат по-голяма възможност на хора от бизнеса да влязат в университетите като преподаватели. "В момента те трябва да са хабилитирани лица. Няма как да вземем хора от практиката, които са тренирали своите знания в реална работна среда", казва той. "В същото време законът не разрешава на студентите да се обучават във фирми и предприятия извън времето, предвидено за стажове и практики". Според проф. Михов тази промяна ще отпуши възможността фирмите да поръчват конкретни специалности. "Бизнесът се включва, когато види, че и университетите са активната страна", допълва той. В момента МОН предвижда промени, с които действително на бизнеса ще бъде дадена възможност да участва в разработването на образователните стандарти и съдържанието, което се преподава. Проф. Михов смята също, че ролята на държавата и бизнеса е и в това да направят проучване на пазара на труда, за да бъде правилно насочена държавната поръчка на кадри, които да подготвят университетите.
ВЪПРОСИ
1. Кога ще има ясни законодателни промени, регламентиращи отговорностите на училището и работодателя към участниците в дуалното обучение?
2. Кога в Закона за висшето образование ще бъдат направени промени, позволяващи на хора от бизнеса да преподават в университетите, бизнесът да поръчва специалности и студентите да могат да карат обучения в предприятия и фирми?
3. Кога държавата ще включи бизнеса в реалното правене на учебни планове и програми, така че те да бъдат актуализирани с най-съвременните знания за съответната професия?
Директорите питат:
Екатерина Футекова - директор на ОУ "Проф. Марин Дринов"-Панагюрище
1. Предвижда ли се по-ранно пенсиониране за учителите?
2. Как ще се промени социалният статус на българския учител, така че учителската професия да стане предпочитана и от младите хора?
3. Ще бъдат ли продължени проект "Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес" и проект "Включващо обучение"?
Минка Ланджева - директор на ОУ "20 април"-Панагюрище
1. Дали когато новият закон за образованието влезе в сила, учениците ще завършват съответната степен на образование по учебния план, по който са започнали?
2. Какво пречи на основните училища да станат общообразователни до Х клас, а гимназиите да бъдат ХI - ХII клас?
3. Кога осигуровките на българските граждани ще бъдат в лични партиди?
Лушка Апостолова - директор на Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм, Панагюрище
1. От доста години вече се говори, че второто ДЗИ на учениците от ПГ ще бъде изпита им по Теория на специалността/професията. Възможно ли е някога това да бъде прието?
2. Възможна ли е промяната в учебните планове, като се увеличат часовете по специалните предмети за сметка на други, и тази промяна на плановете да бъде съгласувана с учителите специалисти и представители на бизнеса?
3. Как виждате бъдещето на професионалните гимназии след въвеждането на интегралните професионални колежи?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
