ИЗДАНИЯ |
|
КОМЕНТАРИ |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ |
|
|
|  |
Храмът “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” е сред най-ценните паметници на културата
Швейцария ли? Идете в Добърско
За първи път се споменава в грамота на цар Иван Шишман от 1378 г.
|
|
Добърско е най-високото от селцата, до които ни качва тясното асфалтирано шосе на двадесетина километра южно от Разлог. Разположено е на стръмна поляна с надморска височина 1070 м.
Склонът на Рила, който се спуска от Малкия Мечи връх, е вечно огрян от изобилното слънце и затова наричат селищата по него с общо име Припеците. Тук се спускат потоци, които водят своето начало от топящия се в планината сняг.
|
|
Николай Генов
Панорамата към долината на Места и цялата огърлица върхове по мраморното било на Пирин не отстъпва по красота на тази в курорта Шамони във Франция или на швейцарския Гринделвалд. От никъде Пирин не е толкова красив, както погледнат от Добърско. Имам чувство, че тази гледка съществува, за да успокоява и пречиства уморените от градски живот сетива.
Преди да влезем в селото, минаваме покрай някогашен обор, който днес е превърнат в чудесен хотел. Гледката от терасата и балконите му е невероятна. В добавка - и цените тук са достъпни.
Най-късият път от Разлог до високите части на Рила минава през Добърско. Днес в 195-те къщи на селото живеят 680 души. Нито една от тях през последно време не е оставена запустяла и не е продадена. Шейсет от местните къщи са пригодени да посрещат туристи. Пет са обявени за паметници на културата.
За първи път Добърско е споменато в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. Твърдението на някои изследователи, че тук някога се е венчал този цар, все още не могат да намерят основателни потвърждения. Сред първите заселници са били ослепените Самуилови войници след злощастната Беласишка битка през 1014 г. Нещастниците дошли в Добърско, за да търсят лек за очите си в аязмото при селската черква "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Тази сцена се вижда на един от нейните стенописи. Църквата е била построена най-късно през 1614 г., въпреки че мнозина са склонни да отнесат това към далечния ХI в. Изографисана била през 1672 г. с необикновени фрески. Те са съхранени учудващо добре до днес, благодарение на това, че останали скрити под саждите на свещите и самият религиозен характер на сградата бил почти неуловимо загатнат с два замаскирани във фасадата кръста. През 1973-1977 г. само са освежени. Поразителните цветове са запазени, въпреки че през ХIХ в. турците превърнали черквата в хамам (баня).
На един ктиторски портрет виждаме тримата ктитори Богдан, Хасия и неговия син, както и тримата й майстори Спас, Станко и Смилен. Според стар разказ, Хасия бил посетил Ерусалим и "други свети места". Донесъл в храма свещена пръст от Божи гроб.
Тук с гордост разказват, че на два от стенописите Христос "отлита с космическа ракета". Откакто швейцарецът Деникен лансира тези космически идеи, няколко православни храмове по света претендират, че притежават такъв, изрисуван по фреските си сюжет. Тези, които намират Добърските стенописи за уникални в това отношение, ще посъветвам да посетят иконната сбирка в криптата на "Св. Александър Невски". Там ще го видят най-малко на две от иконите. Разбира се, това мое твърдение съвсем не обезценява стенописите в забележителния християнски храм "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в с. Добърско, които се нареждат сред нашите най-ценни културни паметници от национално значение.
До края на ХVIII век, преди разрастването на Банско, Добърско е водещо селище в Разложката котловина. По хубавите му пасища местните овчари пасли стадата на големия светогорски манастир "Ватопед". Когато водели пък своите стада из Беломорието, носели оттам стоки и разказвали за преживелиците си. Това увличало други и никак не е чудно, че добърчани са пътували до всички краища на Централна и Източна Европа. Някои изследователи смятат, че Хадживълчовият род, от който е произлязъл Паисий Хилендарски, води началото си от Добърско и оттам се е преселил в Банско.
Мнозина пътешественици, сред които Ханс Дерншвам, Константин Иречек и Васил Кънчов разказват, че в Добърско е имало прочута школа за "овладяване на просяшкия занаят", която съществувала до 1939 г. През 1944 г. дейността й съвсем западнала. Нейни възпитаници създали певческата и гъдуларска школа на прочутите разложките слепи певци. Изкуството се учело в продължение на 3 години и след това се полагал изпит. Така се създавали групи, начело на които стоял водач. Те говорели свой, собствен професионален език, непонятен за околните, и създали свой репертоар.
Вашият коментар
|
|
