ИЗДАНИЯ |
|
КОМЕНТАРИ |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ |
|
|
|  |
Тадж Махал e едно от чудесата на света
За построяването на приказната сграда в Индия били събрани майстори от цяла Азия
Червената крепост, където е бил заточен императорът
Фото авторът |
|
Твърдят, че Тадж Махал в индийския град Агра е най-съвършеното творение в света на архитектурата. За да не рискувам с абсолютизирането, бързам да спомена, че Тадж Махал наистина се посочва от специалистите като най-прекрасното наследство, което са оставили Великите моголи.
Разположен на западния бряг на р. Ямуна, Агра е третият по големина град на щата Утар Прадеш с население от 650 000 жители.
Още на гарата разбрах, че трябва да заживея с прочутия мавзолей. Преди още да съм видял неговия силует, присъствието му се чувстваше. Навсякъде имаше надписи "Добре дошли в земята на Тадж", "На гости у шах Джахан", "Покоите на Мумтаз", "Аурангзеб" ...
Великите моголи били далечни родственици на Чингис хан. Те завзели Делхийския султанат в Индия и създали своята империя, като обединили под властта си почти цялата страна. Още основателят на династията - Бабур, прекарал цялото си четиригодишно царуване в Агра, а третият император - Акбар, се преселил окончателно в града. Шах Джахан се родил през 1627 г. и стъпил на престола млад. Той не отделял много енергия за държавните дела и имал душа на архитект.
Шах Джахан построил много великолепни сгради в Агра, Делхи и на други места, но всички те бледнеели пред една единствена - Тадж Махал. Той не можел да бъде сравнен с нищо съществуващо дотогава.
Сред големия харем на шах Джахан се откроявала една жена - деветнадесетата - Мумтаз Махал или "Възвишената избраница на двореца". Мумтаз се отличавала с голям ум и особена находчивост. Джахан видял в нея не само предана съпруга, но и съветничка, с която често обсъждал важни държавни дела. Мумтаз умряла при раждането на тяхното четиринадесето дете. На смъртния си одър замолила съпруга си да й построи такава гробница, каквато дотогава светът не бил виждал, за да разберат всички колко я обичал.
Потънал в дълбока печал, шахът се заел да изпълни последната воля на своята любима. Събрал прочути майстори от Индия, Арабия, Иран и откъде ли не още и им възложил изработването на проекта.
На големия френския ювелир Остин де Бордо, когото шахът поканил в Агра да изработи Пауновия трон, било възложено инкрустирането на скъпоценните камъни по мраморните стени и саркофага. По-късно тези камъни били взети от Аурангзеб и прибрани отново в празната хазна.
Работата продължила двадесет и една години и всичко струвало 30 млн. тогавашни рупии, като годишната заплата на един строител тогава била около 50 рупии. След откриването на мавзолея сумата, необходима за неговото годишно поддържане, възлизала на 300 000 рупии.
Цялото това разточителство било проявявано в момент, когато страната била сполетяна от нечувана суша - от глад умрели 20 000 от работниците, които строили Тадж Махал и семействата им. Успоредно с това шахът съвсем не се отказвал и от дворцовия разкош. Изработването на Пауновия трон за двореца струвало нови 90 млн. рупии. Тронът трябвало да символизира мощта на империята. Първоначално мавзолеят бил наречен "Тадж Биби-ка Рауза" - "Място, където е погребана царицата на сърцето". По-късно го нарекли на персийски - официалния език по онова време - Тадж Махал или "Короната на Моголите".
Николай Генов
Вашият коментар
|
|
| | | |
Най-хубавата гледка е от южната страна
Многобройните сгради в комплекса на Тадж Махал са разположени във форма на правоъгълник с размери 600 м на 500 м. Влизаме през огромна врата. Главният вход е от южната страна и е прорязан в средата с форма на арка. Оттук е и най-хубавата гледка към бялата сграда.
Недалеч от западната врата има малък мавзолей, в който е погребана част от женската свита на Мумтаз. Наблизо е и джамията Фахтехпур, построена от червен пясъчник. В двора й могат да се съберат около 200 души.
Мавзолеят е висок 57 м и завършва с десетметров шпил над основната сграда. В четирите му страни са разположени минаретата, високи 42 м. Централното помещение е хладно и полутъмно. В него са саркофазите на шах Джахан и Мумтаз. Стените наоколо са в ажурни мозайки. Ефектът е особено силен, когато мавзолеят се види отразен във водите на изкуственото езеро пред него.
Наблюдаваме сградата от мястото в Червената крепост, където императорът е бил заточен от своя син. В далечината е бялата сграда. От маранята въздухът трепти и нейният цвят е по-скоро розово-сив или кремав. Представяме си как би изглеждал и другият мавзолей, ако беше построен.
Наоколо по земята са насядали хора и съзерцават мраморното величие. Късните лъчи на следобедното слънце сякаш пускат позлата надолу по мрамора и той пожълтява, за да стане огненочервен при залеза, а след него - тъмен силует.Гробницата разорява империята
За построяването на Тадж Махал Джахан пропилял цялата хазна. Тадж Махал станало име, което хората споменавали с ужас. Всички тръпнели при мисълта, че владетелят смята да започне строителство от другата страна на р. Ямуна на свой собствен мавзолей, но с черен цвят. Двете сгради трябвало да се свържат през реката с величествен мост. Обаче синът на шах Джахан - Аурангзеб, бил реалист - той винаги се отнасял с пренебрежение към строителни екзалтации на своя баща. Аурангзеб виждал, че империята отслабва и с преврат завзел престола и хвърлил баща си в затвора на градската Червената крепост. |
|
